Какво е обструктивна сънна апнея?

Обструктивната сънна апнея (ОСА) е най-честото нарушение на дишането сред множеството дихателни нарушения по време на сън. През последните години се повишен интересът към този медицински проблем свързан както с нарушаване качеството на живот на тези пациенти, така и с множеството усложнения произтичащи от него.

Това заболяване се изявява с временно спиране на дишането при продължаващи дихателни движения вследствие непроходимост на горните дихателни пътища, за разлика от централно обусловената апнея при която липсват дихателни усилия от страна на болните.

централна апнея		обструктивна апнея		хипопнея
смесена апнея

Тези нарушения се срещат много по-често отколкото се предполагаше в миналото. Според някои данни заболяването засяга около 9% за жени и 24% / Wisconsin Sleep Study / за мъже сред трудоспособното население, като се наблюдава увеличение с напредване на възрастта.

Поради факта, че нарушенията възникват през нощта, заболяването се диагностицира трудно и много пациенти остават без диагноза и адекватно лечение.

- неспокоен сън

- хъркане

- краткотрайно спиране на дишането по време на сън

- често уриниране през нощта

- сънливост и умора през деня

- нарушена концентрация и мотивация

- раздразнителност

- «дремливо» шофиране

- сутрешно главоболие

- чувство за непълноценен или малко по количество сън

- понижено сексуално желание

- проблеми с ерекцията при мъжете

- артериална хипертония

- обезитас /затлъстяване/

Това са част от симптомите при повечето болни. Тяхната изява зависи от тежестта на заболяването и наличието на съпътстващи заболявания при конкретният пациент.

Нелекуването води до редица усложнения, някой от които могат да бъдат с фатален изход за болните. Вследствие спирането на дишането по време на сън новото на кислорода в кръвта спада. Целият организъм е подложен на стрес. Повишава се кръвното налягане, нарушена е нормалната цикличност на съня, като са значително намалени важни за нормалната функция на мозъка фази, настъпват промени в някои мозъчни структури, което води до тревожност и депресивни симптоми, активирани са жлезите с вътрешна секреция, повишено е нивото на хормоните на стреса, затруднена е работата на сърцето. Това става стотици пъти по време на сън без да могат самите болни да осъзнаят случващото се.

Пациентите с ОСА за застрашени в по-голяма степен от:

- инфаркт

- живото застрашаващи нарушения в сърдечния ритъм

- мозъчен инсулт

- екстремно наднормено тегло

- инсулинова резистентност и диабет

- депресия, деменция (оглупяване)

- имат по-малка продължителност на живота

Единственият обективен метод и златен стандарт в диагностиката на ОСА е нощната полисомнография. По време на изследването се проследяват редица параметри, които дават информация за вида и тежестта на дихателните нарушения и тяхната връзка с основните жизнени функции по време на сън. Определят се и индивидуални параметрите на терапия за всеки пациент съобразена с неговия тип дишане и съпътстващи заболявания. По тази причина сме приели като правило на всеки пациент да се извършва и функционално изследване на дишането /ФИД/ и ниво на кръвните газове /АКР/, за да бъдем максимално прецизни в провежданото лечение.

Лечението на ОСА се извършва със специални апарати (nРАР). За всеки пациент се определя вида на необходимия за терапията апарат. Общото между всички модели е, че устройството подава положително налягане посредством маска закрепена на носа и/или устата на пациентите. Поради малките размери и безшумния работен режим на апарата пациентите лесно свикват с употребата му. Продължително позитивно налягане осигурява проходимостта на дихателните пътища през цялата нощ. По този начин се възпрепядства спирането на дишането по време на сън. Лечението продължава месеци и години, а в някои случаи и до края на живота. Ефектът зависи от правилната терапевтична стратегия (тип апарат, настройка на апарата, тип маска, евентуално – допълнителна медикаментозна терапия).

На този етап не съществуват медикаменти, които самостоятелно да лекуват заболяването. В миналото са правени опити за хирургически корекции, които днес са доказали своята неефективност в световен мащаб. Въпреки това все още на пациентите се предлага подобен вид терапия. Известни са малък брой заболявания (тумори, полипи, трета сливица и др.), които са подходящи за хирургично лечение, като част от комплексния подход към всеки отделен пациент. Правилно проведената терапия води до коригиране на нарушенията, намаляване на сърдечно-съдовия риск, подобряване на съня, изчезване на дневната сънливост, депресивните симптоми, честото нощно уриниране, намаляване на телесната маса. Пациентите отслабват, чувстват се тонизирани и работоспособни.

Важна особеност е намаляване броя и дозите на приеманите лекарства за високо кръвно налягане, диабет и др., което налага периодично проследяване на болните. При пациенти с хронична дихателна недостатъчност лечението може да се комбинира с кислородотерапия като част от комплексния подход.

Най-често използваните апарати за лечение на ОСА са следните:

неавтоматичен СРАР – стойността на лечебното налягане е предварително фиксирана и постоянна;

автоматичен СРАР – стойностите на лечебното налягане варират автоматично в предварително зададен от специалистите диапазон според потребностите на пациента.

апарати с две нива на налягане /BiPAP/ – устройството променя стойностите на подаваното налягане във връзка с фазите на дишането;

някои апарати позволяват запис на параметрите на терапията и резултатите от нея във всяка отделна нощ. Това дава възможност периодично мониториране на терапията чрез специален софтуер.